© Автори: the BFTA & the NSRA
© Добавки и редакция: András Fekete-Móró (Maestro), 2011-2013.
© Превод: Божидар Чудомиров (Fatalen), 2013.

© Този документ е защитен с авторско право от страна на BFTA и András Fekete-Móró.
- ИЗПОЛЗВАЙ: можете да го съхранявате и принтирате за ваша собствена употреба,
- СПОДЕЛЯЙТЕ ГО: Моля, пускайте линк във форуми и на сайтове,
- НЕ ГО КРАДЕТЕ: Не можете да го публикувате където и да било.
Винаги ще можете да намерите актуалната версия тук на тази страница,
Моля, споделяйте го с други стрелци!

Further translations are in progress by fellow shooters:

Brasiliero / Brasilian (by Ana)
Deutsch / German (by Henning)
Eesti / Estonian (by Kristin)
Español / Spanish (by Tesla)
Français / French (by Harry)
Lietuviškai / Lithuanian (by zalias7)
Polski / Polish (by Chris)
Português / Portuguese (by Ana)
Srpski / Serbian (by Stefan)
Slovenski / Slovenian (by Dušan)
Türk / Turkish (by BsR)

Фийлд Таргетът се заражда през далечната 1981 г., като алтернатива на лова. Мишените наподобявали дребен дивеч като гълъби, катерици, плъхове и други подобни. За убойна зона се е използвала лепенка с кръгла форма. При уцелване на лепенката се е присъждало “попадение”, а при неуцелването й “пропуск”. Поради неудобството, продиктувано от често налагащата се подмяна на стикера при “попадение”, била измислена такава с кръгъл отвор в силуета. Мишената падала, ако има попадение в убойната зона и оставала изправена, ако попадението е извън убойната зона и имала възможност за презареждане от дистанция, посредством въженце от позицията за стрелба. Убойната зона била с диаметър 50 милиметра и на дистанции до около 35-40 метра, като трасето обичайно се състояло от 20 мишени.

Основно се използвали пружинни пушки (ППП) и то с “чупещи” цеви, в кълибър 0,22 (5,5мм). Основната причина за това е била голямата им популярност на пазара (с изключение вероятно на BSA AirSporter) и в същото време 0,22 калибър бил най-прецизният за стрелба сред природата, продиктувано от наличните проектили, които се предлагали на пазара. Обловърхите чашки като Eley Wasp били предпочитани, поради много доброто им представяне във ветровито време. Единствените прецизни чашки в калибър 0,177 (4,5мм) били плоскоглави, които били проектирани и предвидени за употреба на закрито. Поради тяхната форма и тегло, било трудно да се постигне постоянна и задоволителна консистенция на попаденията на открито. Също така са използвани някои multi-pump пушки като Sharp Innova, но не били популярни, поради неудобството от многократното помпане на пушката преди всеки изстрел.

Разстоянието до мишена била определяно “на око” и някои състезатели станали експерти при определяне на дистанцията по този метод. Използвани са и оптики, но обикновено с увеличение до 9Х. В началото не било необичайно трасето да се минава няколко пъти преди старта на състезанието, което водело до наизустяване на дистанциите и евентуално необходимите корекции при ветровито време и подобряване на крайния резултат в самото състезание.

През 1984 г. бе създаден British Field Target Council с цел насърчаване и създаване на правила за безопасност и поведение във Фийлд Таргета.

Съвременните мишени са запазили обичайните си форми за разлика от убойната зона, която вече е с максимален размер от 45мм. Обичайно трасетата се състоят от 30-50 мишени, разположени на различни дистанции от 7м до 50м. Позволен е само един изстрел на мишена, като за свалянето й се присъжда една точка. Трасето се минава еднократно.

Тайната на този спорт е правилното определяне на дистанцията до всяка една мишена, както и правилните корекции при наличие на вятър и променящите се атмосферни влияния, които могат да променят траекторията на сравнително бавната и лека чашка.

Фийлд Таргета е безопасен, взискателен и предизвикателен спорт, който може да бъде удоволствие за цялото семейство. Това е спорт, в който се стреля по мишени и никога не се убиват животни и птици. Фийлд Таргетът е най-спокойният и бързо развиващ се стрелкови спорт, успешно популяризиран в Европа и САЩ. Той е целогодишен спорт и клубовете, които се обединяват организират зимна и лятна състезателна лига. Много общодостъпни мероприятия се организират в цяла Великобритания през уикендите. Обикновено на тези състезания се оценяват стрелковите умения на всеки и се определя техния грейд (степента на уменията им) с цел сформиране на групи от състезатели с подобни умения и възможности, независимо от техния пол. Това е спорт изграден от едно голямо семейство и често има добронамерено съперничество между клубовете в духа на добрите спортни традиции.

Най-важно е да сте напълно запознати със закона, касаещ притежанието, отговорностите при употребата на въздушно оръжие! Тази статия има за цел насърчаване на безопасността, отговорността и уважението към закона!

Нормативната уредба на въздушното оръжие в Република България се съдържа основно в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (в сила от 17.09.2010 г): ЗАКОНЪТ. Съгласно този закон, въздушните оръжия са в категорията „неогнестрелни оръжия”, и техният режим е по-облекчен, в сравнение с огнестрелните оръжия. Придобиването и притежаването на въздушно оръжие от лица, навършили 18 години, е свободно. Лицата, придобили въдушно оръжие с кинетична енергия над 24 джаула, са длъжни в 14-дневен срок след придобиване да уведомят писмено началника на РУ на МВР по адреса на управление на юридическото лице или по постоянния адрес на физическото лице. За извършеното уведомяване се издава удостоверителен документ.

Забранено е: откритото носене на въздушно оръжие на обществени места, носенето и употребата на въздушно оръжие на политически, религиозни др. подобни мероприятия, в заведения за обществено хранене и др., както и въобще употребата на въздушни оръжия на обществени места. Лица под 18 годишна възраст не могат да придобиват и носят въздушно оръжие. Малолетно и непълнолетно лице (ненавършило 18 годишна възраст) може да употребява въздушно оръжие само на стрелбище с учебна или спортна цел и само с писмено съгласие на законните му представители и под ръководството на правоспособни инструктори или треньори. Законът не дефинира понятието “обществено място”, но с оглед на най-голяма безопасност следва да се приеме, че такова е всяко място, до което имат достъп неограничен брой лица.

Санкциите за нарушения по Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия са предимно под формата на глоби, които често са в значителен размер, до няколко хиляди лева.

Безопасното боравене с всякакво оръжие е отговорност на всеки. Стрелбата е един от най-безопасните спортове. Причината за това е, че има правила за безопасност, които трябва да се спазват винаги.

Двете най-основни правила са::

• Никога не насочвайте оръжието към някого!
• Винаги третирайте оръжието като заредено!

Работа с оръжието

• Когато извадите оръжието, проверете дали е заредено!
• Покажете че пушката не е заредена преди да я дадете на някой друг!
• Когато оставяте пушката, проверете дали е заредена! Не осавяйте пушката заредена!
• Когато ви дадат пушка, проверете дали е заредена! Ако не знаете как да проверите, попитайте собственика!
• Никога не използвайте оръжието без позволението на собственика й!
• Запомнете, че е по-добре да проверите пушката че не е заредена 100 пъти, отколкото ведъж да не проверите и тя да е заредена.

Използване на оръжието

• Дръжте оръжито насочено в посока на стрелбата!
• Зареждайте оръжието, когато е насочено в посоката на стрелба!
• Ако използвате оръжие с "чупеща" цев или със зареждащ лост под цевта, където е възможно цевта или лоста да "изпуснат", придържайте ги докато зареждате чашката в цевта!

Придвижване с оръжието

• Никога не се придвижвайте със заредено оръжие!
• Когато се придвижвате между стрелковите позиции отворете затвора (РСР), отключете цевта (ППП) и премахнете пълнителя от пушката!
• Когато пренасяте оръжието то не трябва да бъде заредено, затвора трябва да е отворен, пълнителя премахнат и оръжието да се пренася вертикално!
• Съхранявайте оръжието в калъф, куфар и т.н., когато не е в употреба!

Видове команди

• Ако чуете единично изсвирване или команда "Спри стрелбата", спрете незабавно стрелбата!
• Винаги спазвайте незабавно инструкциите на съдиите по трасето!
• Никога не преминавайте отвъд указаните зони за стрелба без разрешение на съдиите!

Основни положения

• Не разчитайте на предпазител или други приспособления за безопасност, за да предпазите вас или другите около вас!
• Никога не привличайте вниманието на стрелящия, защото това може да ги накара да се обърне по невнимание!
• Спазвайте всички обичайни правила за безопасност при "суха" стрелба!

Много от съвременните въздушни пушки използват сгъстен въздух като източник на енергия. Сгъстеният въздух ни осигурява лесна и приятна стрелба, но никога не трябва да пренебрегваме енергията която се "крие" в резервоара на пушката! Резервоарът за сгъстен въздух е потенциална бомба, ако не се отнасяме правилно с него!

• Дръжте съдовете за ВН (високо налягане) далеч от източници на топлина!
• Избягвайте изпускането и удрянето на съдовете за ВН и портовете им за зареждане!
• Не използвайте бутилки или приспособления за пълнене (зарядни станции, маркучи, щтуцери), които изглеждат повредени или са повредени!
• Винаги проверявайте работното налягане на "непознати" съдове за ВН!
• Уверете се, че съдът за ВН е с годна атестация!
• Когато затягате фитинги за ВН използвайте минимална сила! Обикновено затягане с ръка е достатъчно!
• Когато развивате/демонтирате сменяем съд за ВН, никога не стойте срущу него, защото е под налягане!
• Винаги съблюдавайте съдовете и маркучите за ВН, докато ги пълните!
• Избягвайте да гледате директно манометрите по време на пълнене!
• Винаги пълнете оръжието бавно!
• Избягвайте контакт на кожата с въздуха под ВН!
• Не допускайте да попадат масла и греси в системата за ВН!

Поради движенията на тялото породени от дишането е невъзможно да се произведе изстрел без да задържим дъха си. Кагато дишането бъде спряно, организмът започва да изпитва "кислороден глад" или тъй наречената хипоксия. Първо се засяга функцията на очите, следвана от неконтролируеми мускулни спазми. И не на последно място имате чувството, че "трябва да дишам, трябва да дишам", тъй като тялото се опитва да се защити. Всичко изброено по-горе е неблагоприятно за добре контролиран изстрел. Тези вредни странични ефекти могат да бъдат избегнати, ако дишането е спряно само за кратък период от време. Това е около 10 секунди при издишване и малко повече при вдишване. Когато вдишвате, гръдните мускули се напрягат и отпускат, докато издишвате. Тъй като ние желаем да се намали напрежението при стрелковата позиция, е желателно да се спре дишането при издишване. Следната схема показва обичайното дишане.

V0 - е долната граница на нормалното издишване. Възможно е да издишате и малко повече, но не напълно да изпразните белите дробове.
V1 - е горната граница на вдишване. Възможно е да вдишате и повече (хипервентилация).

Стрелецът поема въздух дълго и дълбоко, което води до обогатяване на кръвта с кислород, последвано от издишване докато гръдният кош се отпусне максимално, след което дъха се задържа за около 10 секунди, докато бъде произведен изстрела и последващото "проследяване на изстрела". Подходящия момент на паузата, броя и дълбочината на вдишванията и т.н. е строго индивидуално и зависи от физиологията на стрелеца. Важното е да не се задържа дъха за повече от 10 секунди! За предпочитане е в рамките на 4-6 секунди да се стреля да се изпълни последващото "проследяване на изстрела". Това може да е възможно при добри условия, но може да се нуждаете от повече време в лоши метеорологични условия. В случай, че не произведете изстрела в подходящия момент за вас, научете се да отказвате изстрела. Поемете отново въздух, за да обогатите пак кръвта с кислород и повторете опита.

Важно е да се отбележи, че това не означава пълно издишване. Тоталното издишване, както и максималното вдишване водят до принудително състояние на белите дробове и мускулите на гръдния кош. Но съществува положение при 3/4 изпълнени дробове, когато не се усеща напрежение в гръдния кош. Можете да го усетити, когато ви е необходимо същото усилие за вдишване или издишване. Това положение е най-доброто и спокойно за стрелба. Всъщност това е фаза на издишване, но тя не се прави принудилно и протича по естествен начин. Бих добавил, че дишането не е непременно източник на грешки. (виж Chapter 5.3)

Естествената позиция при прицелване е много важна част от самото прицелване. Тя се намира там, където сочи тялото в естествената си позиция. Седнете, затворете очи и се размърдайте, за да се отпуснат всички мускали в естественото им положение. Сега проверете на къде сочи пушката: това е "Естествената позиция при прицелване" ЕПП.

Използването й е много важно, защото стрелбата в посока на ЕПП се нуждае от малко мускулни усилия, като по този начин грешките се намаляват драстично, т.е. вие ще уцелите там къдете се целите. Обяснението е просто: ако целта не е в ЕПП, трябва да коригирате положението на тялото с мускулни усилия. Това не е невъзможно. Можете да се прицелвате навсякъде, но ще имате излишно напрежение в мускулите, пушката не се държи идеално и след като започнете да се съсредоточавате върху изстрела, тялото ви се отпуска и се връща в посока на ЕПП - и ще пропуснете. Ако обаче, цялото тяло сочи правилно към целта, то е много по-лесно да остане върху нея по време на изстрела, който ще бъде много по-прецизен.

Много ФТ стрелци намаляват увеличението, за да намерят мишената по-лесно. Можете да спечелите време с това, но това също така увеличава шансовете вашата позиция да бъде грешна и няма да сте в ЕПП. Позиция "седнал" също се нуждае от практикуване: в идеалния случай, дори с 50Х увеличение и заемане на добра позиция към мишената, седнете, погледнете през оптиката и трябва да видите мишената в обектива. Дори и кръста да не е точно в средата на убойната зона, самата мишена трябва да се види веднага, така че да не е нужно търсенето й.

Ако все пак се наложи да промените позицията си, рамото и ръката не са тези, които трябва да бъдат преместени, за да "вкарата" кръста в убойната зона, а частите на тялото, които са по-близо до земята (стъпало, коляно, дупе) Обяснението е просто: ако преместите пушката и ръката, то това са 6-8 килограма, които ще сочат в правилната посока, но могат да се преместят обратно посредством мускулите доста лесно. Докато ако преместим цялото тяло в посока мишената, ЕПП на 60-100 килограма ще сочи точно в целта и няма да може да бъде преместено толкова лесно.

В следващите раздели, подробно описаните стрелкови позиции се базират на следните принципи: цялото тяло трябва да сочи в правилната посока с най-малко напрежение в мускулите, за предпочитане е костите да пренасят тежестта върху другите кости то тялото. Когато е възможно, мускулите трябва да са напълно отпуснати и "вън от играта". Следователно, няма значение дали сте станали призори и сте вече уморени след 3-4 часово шофиране, когато седнете да стреляте, защото е сигурно, че ще поддържате пушката със костната си структора (скелета), а не с мускули. Този начин за придържане на пушката се различава незначително по стабилност от стенд за прострелване на пушка.

Дишането е най-добре да бъде преустановене изцяло по време на стрелба, но това може да доведе до проблеми. Ние не стреляме в затворено пространство и стерилна обстановка, внезапен порив на вятъра може да се появи по всяко време, ветропоказателят ни да се ветрее пред оптиката и ритъмът ни да бъде напълно развален. Мъдро е не да се избягва дишането, а то да се използва като предимство. Бавното и внимателно издишване може да ни помогне в точната промяна на позицията на горната част на тялото без да натоварва мускулите. Следователно позицията на пушката ще може да се променя по-гладко.

Подходът към мишената се прави обикновено в посоката, в която ни води тежестта на пушката (от горе на долу в поза "прав"), респективно от долу на горе при пози "седнал" и "от коляно". Във всички случаи акцентът е върху отпускането на мускулите и нестягането им с цел преместване на пушката към мишената.

Дишането може да помогне много ефективно. Докато седите, просто можете да му позволите да повдигне пушката към мишената. Докато издишвате можете да промените леко позицията си, за да избегнете "потъване" и така да задържите кръста на целта. По време на издишването позволявате на пушката да се повдигне малко по-леко. Още едно издишване и пушката е повдигната. Резултатът е много добре контролирано движение към ЕПП с отпусната мускулатура, докато дишате все още нормално.

Във ФТ оценяването е двоично (Х или 0) или на практика всичко или нищо. Това е все едно, олимпийските състезатели да имат една зона с големината за 8т.: всички изстрели в тази зона носят максимален резултат, а всички останали ще носят 0т. И това е голямата разлика! Трябва да направите опит за най-добрия изстрел, но "достатъчно добър" изстрел ще е по-ценен, ако уцели. По-добре е да се целите в рамките на убойната зона (УЗ), отколкото да полагате допълнителни усилия да се прицелите в средата и чашката в крайна сметка да удари някъде по силуета, вместо в УЗ.

За всяко попадение в УЗ се присъжда 1т., а за всеки пропуск 0т. Когато при ветровито време се прицелвате сантиметри извън УЗ, няма значение дали пушката ви е леко извън идеалната точка на прицелване или не. Това не означава непременно, че не е нужно внимателно прицелване преди изстрел, но никога не очаквайте кръстът да спре неподвижно в центъра на УЗ на 50м. Дори не е необходимо: ако се колебае леко в рамките на 5-10мм кръг, при добър изстрел (както и "Проследяване на изстрел", правилно определена дистанция, правилно определен вятър, отлични настройки на пушката и т.н.), то изстрелът все още е сигурен и точен. Но ако искате абсолютно точен изстрел в усилията си за "перфектния изстрел", то е почти сигурно, че попадението ще излезне извън УЗ.

Прицелването и изстрела не завършват, когато спусъка бъде натиснат. Процесът на прицелване по време на и след спускане на спусъка се нарича "Проследяване на изстрела".

Проследяването на изстрела е от жизненоважно значение, особено в стрелбата с въздушна пушка, тъй като процесът на изстрел при въздушната пушка е много бавен. Отнема време да се произведе изстрела при спускане на спусъка. При РСР спусъкът освобождава ударника, който от своя страна тръгва напред, за да отвори бойния клапан (БК), освобождава се въздуха под налягане, който ускорява чашката докато напусне цевта и чак тагава системата е "свободна" от влиянието на стрелеца. Ако в този период от време се наруши процеса по проследяване на изстрела, то това ще доведе до лош изстрел.

Има няколко физиологични причини за проследяването на изстрела. Когато видите, че сте се прицелили добре, спускате спусъка, но пръстът не реагира незабавно. Появява се закъснение от 1/10 от секундата, което е еквивалентно на времето за реакция. През този период от време е проследяването на изстрела.

Също така и самия процес при изстрела се нуждае от време (5-12 ms), но това е само малка част от човешкото време за реакция (което е 75-200 ms). Подробна статия за връзката с времетраенето на изстрела и времето за реакция можете да прочетет тук:
http://www.szottesfold.co.uk/2012/02/lock-time-test-results.html
Какво означава всичко това за нас? Знам, че всички тези тестове представляват само времето на моите реакции, но има по-млади и по-възрастни стрелци, така че може да вземем моите резултати като осреднени и да направим някои основни заключения:

• Пушките стрелят по-бързо, отколкото ние си мислим
• Ние стреляме по-бавно, отколкото си мислим

Най-важното нещо е, че между това какво МИСЛИМ, когато натискаме спусъка и когато в действителност ГО ПРАВИМ има разлика от 120ms, което е около 20 пъти повече от самия процес на изстрела. Това предполага две неща:

• Полагайки огромни усилия, за да смъкнем времето за изстрел (времето от натискане на спусъка до изстрелването на чашката от цевта или на английски lock time) с 1-2ms няма да е много ефикасно
• Прилагайки проследяване на изстрела е дяволски много, uber, mega ефективно

Също така, пушката се придържа с леки мускулни усилия, които трябва да останат непроменени, докато изтрелът бъде произведен. Без проследяването на изстрела има вероятност мускулите придържащи пушката да се отпуснат за части от секундата преди чашката да е напуснала цевта, премествайки пушката и в резултат на това да направим лош изстрел.

Добро проследяване на изстрела може да се получи, като задържим пушката в същата прицелна точка за около една секунда след изстрела. Това е достатъчно време, за да може проектила да напусне цевта. Някои стрелци задържат за по-дълго време, около 3 секунди. Това изглежда добре, но на практика е загуба на енергия.

Най-важното е да знаете, че винаги трябва да прилагате проследяване на изстрела! И е по-добре, че е само секунда повече... Тази частица от секундата в канкурентна атмосфера, докато същевременно сте и неспокоен може да ви изиграе шега и чашката да е все още в цевта, когато си мислите, че вече изстрелът е завършил. По-сигурно е да добавите 2 секунди към процеса: изстрел - едно - две - сваляне на пушката. Или можете да обвържете проследяването на изстрела с рузелтата от изстрела: сваляте пушката само когато видите, че мишената пада с добре познатия звук или чуете гадното "дрън" от пропуска. Дори ако сте пропуснали, проследяването на изстрела може да ви даде полезна информация. Например, може да видите, че сте направили лош изстрел - или пък изстрелът да е бил перфектен, но корекцията ви за вятър - грешна. Проследяването на изстрела може да бъде упражнявано ефективно с пружинна пушка. Тук има по-бавен процес (lock time) при самия изстрел и отката е по-голям, така че грешките при проследяването на изстрела се мултиплицират (това е и причината с пружинна пушка да се стреля по-трудно).

Другата част от проследяването на изстрела е психологическа. Недостатъчно е да поддържате с физически усилия пушката, докато произведете изстрела. Концентрацията при изработване на изстрела трябва да продължи, ако извлечем всички ползи от него. Проследяване на движението на цевта по време на изстрела може да ви даде ценна информация за качеството му. Това се нарича "търсене на изстрела" (анг. - calling the shot) и дава впечатление за техниката, която да се използва при последващи изстрели. Това е много полезно при вземане на решение, кога да направим малки корекции, които да се основават на предишни "технически добре изпълнени" изстрели.

Какъвто и да е вид спусък или метод и контрол на спускане, желаният резултат е един и същ - да спуснем спусъка без да преместваме пушката от целта. Всеки метод за спускане, който води до постоянни резултати е приемлив.

Всички спусъци трябва да са:

• Постоянни - ако точката на спускане и натиска необходим за това не са постоянни за всеки изстрел - добрия контрол и спускане са невъзможни.
• Надеждни - не само да се гарантира добра работа, но и от гледна точка на безопасността.
• Леки за експлоатация
• Могат да сработват при сравнително лек натиск.

Желателно е също така те да са:

• Регулируеми по тежест.
• С регулируеми позиции.
• Лесни за настройване.

Въпреки че има четири основни вида спусъци, само 2 са намерили основно приложение във ФТ. Това са едностепенните и двустепенните спусъци.

Едностепенен - Този вид, понякога наричан "директен спусък" няма свободно движение преди същинското спускане. Това означава, че задържащата повърхност в механизма на спусъка трябва да бъде много малка, за да имаме приемливо триене. Това от своя страна означава, че спусъците от този вид се настройват на по-голяма тежест, отколкото двустепенните такива.

Двустепенен - Този вид спусък има свободен ход преди да усетим последващо усилие при спускането. Продължаване на натискането след тази точка на усилие ще освободи механизма - спускане. Двустепенният спусък има по-голяма задържаща повърхност, която се отнема докато се обира първата степен. Поради това, тези спусъци са по-безопасни откъм произвеждането на случаен изстрел. Въпреки това, по-голямата част от двустепенните спусъци са всъщност едностепенни със свободен ход вграден в самият спусък, а не в механизма му.

Може да се предполага, че с оглед постигането на желаните резултати при освобождаване на спусъка без да местите оръжието, възможно най-лекият спусък би допринесъл за по-малко влияние върху пушката при изстрел. Това обаче не винаги е така. Първостепенен фактор е способността на стрелеца да усеща момента на спускането или точно кога ще се произведе изстрела - не само по време на тренировка, но и в нажежената обстановка по време на състезание. Поради тази причина спусъците на ФТ пушките рядко са настроени на минималната възможна тежест. Тежест от около 80-100 грама е достатъчно лека, за да се получи минимално усилие и адекватно усещане. Експериментирайки можете да намерите идеалната тежест за всеки стрелец. По-евтините пушки може да имат нерегулируеми спусъци. Това предполага настройката на спусъка да бъде по-тежка и може да бъде променяна само от оръжейник.

ПРАВИЛНО Движението на пръста е по централната ос на пушката	НЕПРАВИЛНО Пръстът натиска ръба на спусъка	НЕПРАВИЛНО Пръстът е обгърнал спусъка

Водещата ръка трябва да е позиционирана така, че да позволява на спускащия пръст да дърпа спусъка назад в централната равнина на пушката. Не трябва да има предпоставка за пръста да натиска спусъка (и по този начин пушката) на ляво или на дясно. Ръката трябва да бъде разположена така, че при освобождаване на спусъка да не се получава повдигане или натискане надолу. Съвременните въздушни пушки е обичайно да имат напълно регулируеми спусъци, но е препоръчително да се използват само регулировките по височина и надлъжно положение, така че спусъка да е симетрично разположен и това да не води до дърпане при изстрела. С изключение на стрелците с много къси пръсти, не трябва да въртите спусъка около вертикалната ос.

Силата на захвата е въпрос на лично предпочитание. Въпреки че много книги по спортна стрелба внушават, че употребата на приблизително същата сила, която се прилага когато забивате пирон т.е. доста здраво, има голямо разнообразие от захвати използвани от топ стрелците. Като цяло захвата и спускането на спусъка трябва да се прави с приблизително еднаква сила. Мускулите и сухожилията, които задвижват пръстите работят заедно по-естествено, ако трябва да упражняват еднаква сила, както и ако няма голяма разлика между прилаганата сила от всеки един от тях. Въпреки това се прилагат едно или две правила:

• Дясната ръка не направлява пушката към целта.
• Захватът трябва да е постоянен.
• По-тежкият спусък изисква по-силен захват.
• Захватът използван при пружинните пушки обикновенно е по-лек.

Има много начини, описващи метода за пловното увеличаване на натиска върху спусъка до самия изстрел. Класическия "Стисни спусъка" е може би най-неточния. Той създава впечатлението, че усилието с цялата ръка върху ръкохватката и спусъка се увеличава и като последствие се освобождава спусъка. Нищо не може да е по-далеч от истината. При правилно спускане, единственото което се движи е спускащият пръст, прицелването остава стабилно и пушката стреля без каквато и да е странична сила, която да й въздейства. Въпреки това има няколко метода използвани за осъществяване на това. Всички те са били използвани от елитните стрелци някога по някое време. Графиките по-долу показват няколко метода, но в действителност стрелящите могат да развият и такъв, комбиниращ и двата в себе си.

Има няколко грешки, които най-често се срещат при спускането:

• Сграбчване на спусъка - това е много бързо натискане, или с други думи да го натиснеш "в движение" или "от воле".
• Обиране много бързо на "първа степен" и натискането по инерция на "втора степен".
• Обирането на "първа степен", след това отпускате и натискате малко преди да "ритнете" "втора степен".

	При едностепенен спусък и добър хват, целта може да бъде задържана и натиска върху спусъка да се увеличи, докато се произведе изстрела.
	От друга старана, при не толкова стабилен хват, натискът се увеличава на степени, спирайки увеличаването му, когато кръста се отдалечи от целта.
	Някои стрелци използват едностепенни спусъци, но показалецът им трепти на спусъка преди да натиснат рязко. Работи на принципа, че е по-лесно да завършиш едно движение, отколкото да започнеш друго, което води до по-бърза реакция при спускането.

При наличие на двустепенен спусък, техниките са почти същите, но те започват от втората степен и не от начало, а от обирането тежината на първа степен. Това означава, че спусъка е по-безопасен и вероятността за придобиване на лоши навици са по-малки.

	При двустепенен спусък и добър захват, първата степен се обира смело, след което прицелването се прецезира и натиска върху втората степен се увеличава до самия изстрел.
	При двустепенен спусък и по-нестабилен захват, първата степен се обира смело, след което натиска се прави поетапно, спирайки увеличаването му, когато кръста се отдалечи от целта.
	Този метод е подобен на "треперещия показалец", но се прилага при двустепенните спусъци. Това включва смелото обиране на първа степен и в последствие трептящ показалец преди рязкото натискане на втората степен.

Изстрелът трябва винаги да е "неочакван", защото това намалява вероятността от "сритване" на пушката - но трябва да избягваме това да се случи, в противен случай ние просто ще дърпаме спусъка дълго време очаквайки "изненадата". С известни тренировки можете да задържате силата на натиск в рамките на 80-90% от необходимата сила за спускане и в точния момент да се нуждаете от много малка сила, за да произведете изстрела, който - именно поради малкия необходим натиск може да е малко по-бърз, сравнен с този при изстрел започващ от нулата.
Важно е, че изстрела може да бъде произведен от бързо движение, но никога от внезапно потрепване!

Повечето ФТ пушки имат двустепенен спусък, но качествените мачови спусъци могат да бъдат настроени също така и като безстепенни. За начинаещи (особено в началото) се препоръчва тежест от порядъка на 80-100 грама и двустепенен спусък. Това дава по-голяма безопасност като цяло, и защото предхождащото усилие вече е обрано и е необходимо само да се увеличава натиска, като по този начин има по-малък шанс за лоша обработка на спусъка. Всяка "игра на нерви" е по-лесно управляема с двустепенен спусък.

Тогава, след няколко години практикуване, ако вече знаете защо, как и какво се случва по времене на изстрела, можете да започнете да експериментирате - но винаги променяйте само едно нещо, тествайте с много изстрели и анализирайте резултата, развивайки настройките на спусъка, които ще ви паснат физически/психически най-добре.

Повечето мишени във ФТ могат да бъдат стреляни от "свободна" позиция, която, както и показва името е всяка позиция по избор на състезателя. В същото време има хора, които имат успех от други позиции, то най-известната свободна позиция е "седнал". Началото на тази позиция е в ранните години на 80-те и е смесица от предишни позиции "седнал", използвани в други дисциплини съобразени със специфичните изисквания при въздушната пушка. Предимствата на тази позиция са нейната стабилност, лекота на използване, относително удобна е и е на достатъчно отстояние от земята. Примерно "легнал" е по-стабилна позиция, но е по-трудно заемането й, определяне на дистанцията, както и видимостта на мишените, така че не е широко използвана.

Позицията е изградена, както следва: по-голямата част от теглото е поето от възглавницата за стрелба, която е здрава водонепромокаема торба, напълнена с пълнеж (например полистиренови топчета) с максимална височина 10 сантиметра. Коленете са изтеглени към гърдите и пушката се поддържа на лявото коляно, в слючая на снимката от левия лакът. По-добра стабилност се постига, ако краката са плътно стъпили на земята, но това трябва стане по естествен начин, а не да бъдат притискани да стъпят. Регулиране на височината на възглавницата може да улесни това. Дясната ръка поддържа захвата, но не насочва пушката, а дясното коляно подпира десния лакът. Лявата ръка може да се подпира на дясната предмишница или където е удобно, така че напрежението на мускулите да е сведено до минимум.

Трябва да се отбележи, че различната дължина на крайниците оказват влияние върху изгледа от страни на позицията, като всички те са свързани помежду си. Във всички случаи раменете трябва да са в една равнина с таза, погледнато отгоре. Ако това не бъде постигнато, в резултат може да се появи странично поклащане. За да се улесни това е най-добре да се използва това като отправна точка при самото построяване на позицията, за да може да се осигури добра основа за доразвиването й.

Докато позиция "седнал" е еволюирала във времето, са се появили два отделни варианта. И двата варианта са били използвани от елитни стрелци с подобна успеваемост и някои са променили позицията си от единия към другия вариант.

В този вариант тялото се навежда по-напред, а тежестта на тялото и пушката се разпределят между задните части и краката.

	Задните части поемат около 60% от тежестта, дакато краката поемат по 20% всеки. Центъра на тежестта на позицията е по-напред, като част от тежестта се поема от краката посредством коленете. Торса, раменете и ръцете трябва да са отпуснати доколкото е възможно, за да не оказват нежелано въздействие върху пушката.

Този вариант е по-скоро прилича на позиция "коляно" по начина и разпределението на тежестта.

По-голямата част се поддържа от задните части (около 80%). Нормално е гърбът да се прегърби, но тялото не се навежда напред колкото в предишната позиция. Допустимо е десният крак да потъне в естествена позиция с ходилото на една страна, но то да понася много малко допълнителна тежест. Левият крак понася основно тежестта на пушката. Дясното рамо се оставя в естествена позиция и не се повдига, за да направлява пушката. Общото усещане е, че телесното тегло е върху задните части, а пушката е подпряна на коляното.

Вариант ІІ по-горе е доразвит понякога във Вариант ІІІ и всяка година виждам все повече хора да го използват на международните състезания. Обикновено стрелците си променят позициите от І към ІІ и от ІІ към ІІІ, но много рядко обратно. Това за мен означава, че те са надеждни и изпитани на практика и са наистина полезни.

Разликата не е забележима на тези снимки, но можете да разпознаете този вариант по позицията на пушката и на десния лакът. В зависимост от структората на стрелеца тя може да бъде доста гъвкава (виж снимката), но принципа е един и същ: пушката е подпряна на двете колена и позицията е много стабилна, дори при ветровито време.

Подобна на Вариант ІІ, но основната разлика е, че стрелецът поддържа пушката на двете си колена (по-точно в горната част на лявото коляно и на дясното бедро, близо до коляното). За да се постигне това, той трябва да се наведе по-близо до коленете, задтилъка е по-близо до лакътя и се навежда повече или по-малко, в зависимост от структурата на тялото. Левия крак е в обичайната си позиция, а десния е настрани като при Вариант ІІ. Изисква се известна степен на гъвкавост, но позицията е много стабилна.

Тези, които имат достатъчно дълги крайници и са гъвкави и/или слаби, могат да обгърнат с лакът коляното си. Така е по-стабилно сравнено с положението, при което лакътят е върху коляното. В ляво е по-често срещан пример, докато в дясно е много по-крайна позиция за стрелба. Това може да е ужасно стабилна позиция, но само един на няколко стотин човека би могъл да я направи...

Има и други екзотични положения за стрелба, които могат да се наблюдават само при стрелци от някои страни. Например Германия (в ляво) и Южна Африка (в дясно). Подозирам, че са разработени първоначално от добър стрелец, за да пасват на неговото тяло и са добили популярност в местната общност, защото не са широко използвани за разлика от основните позиции "седнал".

Имайте предвид, че добрия стрелец не означава непременно добър пример! Това, което е идеално за тях, за тяхното тяло и навици, може да бъде грешно за някой друг. Най-подходящата поза за стрелба може лесно да се определи: идеалната позиция е тази, при която постигате най-добри резултати.

Всеки трябва да развие своя собствена поза - която още повече е продължителен процес през годините. Пушката се променя непрекъснато, тъй като хората експериментират с нови настройки: те променят задтилъка, поръчват нов приклад или сменят пушката. Всяка от тези промени ще означава, че позицията за стрелба трябва да бъде преразгледана и променена, ако е необходимо. Но дори и да не бърникаме пушката изобщо, стрелецът сам я променя във времето: прави коремче, има проблеми с коленете или кръста. Така че, позицията на стрелеца продължава да се променя и постоянно да се развива.

На снимките по-долу можете да видите как се е променила позата ми през последните 7 години. Струва си да си правите снимка на всеки няколко месеца, защото може да е много информативна и ще можете да проследите развитието й в годините.

2006	2007	2008	2009	2010	2011	2012

Има няколко начина за подпомагане на предната част на пушката в седнало положение:

	Над рамото - в това положение, пушката е подпряна на лакътната става, която от своя страна е подпрана на коляното. Тази позиция дава добра височина на пушката (полезно е, ако се използва пушка без хамстер) и има лека възможност да се насочва пушката посредством стягане на мускулите. Но е възможно да си усещата пулса и затова много стрелци не харесват този метод. Ако го правят, то те използват ръкавица за стрелба или налакътник, за да се разпредели натиска върху ръката.
	Подпряна на коляното - в тази позиция тежестта на пушката се поема директно от коляното. Лявата ръка служи да осигури по-добро позициониране. Това е много стабилна позиция, защото я няма свръзката между ръцете (и възможността от отклонение), но съществува риск при насочването на пушката с ръка за неопитните. Също така, ако се използва пружинна пушка е възможна вертикална промяна, поради относително твърдата повърхност на коляното. Друг вариант е употребата на ръкавица за стрелба подложена между коляното и пушката. Това допринася за по-висока позиция на пушката и по-мека реакция на пружинната пушка. Всички други аспекти са като при стандартната позиция.
	Подпряна на ръката - в тази позиция тежестта на пушката се поддържа на коляното с ръката. Лявата ръка осигурява подобреното местоположение и височина на пушката. Съществува повишен риск при насочването на пушката с ръка за неопитните. Това допринася за по-висока позиция на пушката и по-мека реакция на пружинната пушка.

На ФТ състезание обичайно има няколко задължителни позиции "от коляно". Те често водят до проблеми за стрелците, които считат позицията "от коляно" като относително нестабилна в сравнение с позиция "седнал". Всъщност правилно изградената позиция "от коляно" е почти толкова стабилна, колкото позиция "седнал" (или дори позиция "легнал"). Стрелковите дисциплини на ISSF (Международна федерация по стрелкови спортове) включват стрелба "от коляно", докато при ФТ тази позиция е "узряла" и може да се различава в много аспекти.

Положенията за стрелба "от коляно" на много от успешните ФТ стрелци може на пръв поглед да изглеждат много различни. Никоя друга позиция не е толкова зависима от относителната дължина на крайниците на индивида. Въпреки това, по-внимателно изследване ще покаже, че в основата си всички те споделят основни [100 KB maximum, text cropped] характеристики.

Единствената разлика в позицията "от коляно" при ФТ е фактът, че често се практикува без употребата на ремък. Когато се стреля в стил ISSF, лакътя може да бъде на, пред или зад коляното, но в първите два случая пушката ще бъде странично много нестабилна. За да се справите с тази нестабилност, лакътя се позиционира зад коляното, за да позволи на предмишницата да легне успоредно по бедрото. Това дава по-голама странична устойчивост и позволява на крака да поеме част от теглото на горната част на тялото, за да се използват по-малко мускулни усилия.

Позицията се изгражда по следния начин: стрелеца седи върху петата на десния си крак, левият крак е изнесен напред осигурявайки покрепа на лявата ръка върху коляното. Не е позволено стрелецът да седи върху странично завъртяно ходило. Все пак ФТ правилата позволяват използването на възглавница. Това позволява поддръжката на десния глезен, ако е необходимо използвайки възглавницата. Накои от добрите стрелци сядат на петата на обувката си. Това е възможно, защото са в тази позиция за сравнително кратко време. Трябва да се положат усилия, за да се запази подметката на обувката права и пръстите на краката да не се окопаят водейки до изстрел по-ниско от прицелната точка.

Неправилно:

Положението на опорните точки могат да бъдат видяни на схемата. Така се получава ъгъл около 65 градуса между десния крак и линията на прицелване. Палецът на левия крак сочи леко навътре, за да стане по-стъбилен левия крак и стъпалото е достатъчно напред, за да се задържи подбедрицата вертикална или леко под ъгъл. Критично важно е раменете да са в една равнина с таза! Ако не се спази това, то се появяват странични клатушкания, което е гибелно при стрелбата от коляно.

За да се поддържа стабилна позиция "от коляно", балансът й трябва да бъде правилен. Често позицията е заета така, че тежестта се разпределя между трите точки. Това ще доведе до нестабилност и странични клатушкания. За да се получи максимална стабилност, центъра на тежестта на позицията трябва да се намира между възглавницата и левия крак. Това дава усещането, че тежестта е в лявата страна на позицията, а дясното коляно не е толкова натоварено.

С по-голямата част от теглото върху дясната пета, торсът може да се отпусне, така че оставащата част от тежестта да се поеме от лявата предмишница. Гърбът застава в естествено положение и раменете са отпуснати. Лявата ръка поддържа пушката без да я направлява, а дясната ръка е в захват с умерен натиск. Дясната ръка е спокойна, но не "виси" на ръкохватката. Главата е изправена и е наклонена напред, за да придаде добър баланс. Когато мускулите са в тази неутрална позиция, пушката трябва да сочи към целта.

Най-стабилна поддръжка на пушката се получава, когато ложата е легнала в дланта и тежестта се поема от китката. Въпреки това, тъй като левия лакът често седи зад колянната става е необходимо ръката да е по-високо. Това позициониране на ръката често е заимствано от тези, които се срещат при позиция "прав".

Позиция "прав" е най-взискателната от всички. Тя поставя стрелците на голямо изпитание способността им да останат неподвижни, за да произведат изстрела, особено ако метеорологичните условия са неблагоприятни. Основната причина за труднастта е, че позицията използва повече мускулатурата, за да задържи тялото на едно място. Най-добре е да се започне с технически добре изработена стойка, доколкото е възможно, през тренировки, промяна на позицията, за да пасва на вашето тяло и накрая на особеностите на трасето.

Набузника е регулиран и коригиран така, че цялата тежест на главата да е отпусната вертикално на него без страничен натиск.
	Здрав захват на ръкохватката (приблизително същата сила, която се прилага когато забивате пирон)
Позицията погледната отгоре: Краката са поставени така, че прицелната линия минава точно пред глезените. Тазът е центриран върху опорната зона на краката, но е избутан напред към мишената. Пушката лежи над центъра на позицията.
		Пушката е позиционирана над лакътя, който се намира на или отляво на най-високата точка на таза (погледнато отпред). След това се позиционира върху опорната зона образувана от краката. Центъра на тежестта трябва да се падне точно пред глезена.

Показани са във възходящ ред според височината и могата да се прилагат с или без ръкавица (ръкавицата е пропусната за по-ясна визуализация).

Една от ключовите точки при изграждане на ефективна позиция "прав", е премахването на мускулното напрежение в лявото рамо и ръката. От своя страна това не може да бъде постигнато, ако позицията на ръката не е избрана (обръщайки внимание на височината на мишената и позицията на ръката) така, че да позволява на пушката естественото й насочване към мишената.

	Пушката е поставена на дланта на ръката - това е много стабилна позиция, но е полезна само когато: a. Мишените са ниско b. Ложата е плоска или когато се използвза хамстер c. Ако ръцете са ви дълги
	Пушката стои в захват "V" между палеца и показалеца. Това добавя и малко височина. Избягвайте захващането на приклада по невнимание, особено със сила.
	Пушката стои в захват "V" между палеца и показалеца, но в този случай китката сочи навън. Склонността към този захват е по-малка. Внимавайте, да не натискате пушката на дясно.
	Пушката стои на пръстите. Това придава разумна височина при спортен приклад и захвата не е склонен да "води" пушката. Изисква плоска ложа за най-добра странична стабилност.
	Пушката стои на палеца и втората фаланга на пръстите. Това придава голяма височина на позицията, но е приложимо най-добре при плоска ложа.
	Пушката стои на пръстите и палеца. На практика това е най-високата позиция, но е най-нестабилна. Премествайки ръката назад, палецът може да бъде поставен под спусковата скоба или дори под ръкохватката, за да се постигне максимална височина.

	За съжаление, когато чашката е изстреляна от въздушната пушка, тя не лети по права линия. Всички проектили са засегнати от гравитацията и започват да пропадат, веднага след като напуснат цевта на пушката. Движението напред очертава парабола, докато проектила лети към целта си.

Това означава, че за да улучи целта си, цевта трябва да бъде повдигната спрямо оптичната линия на прицелване. При тази корекция (на оптиката) чашката ще лети нагоре към оптичната линия и ще я пресече, продължавайки да се изкачва, докато накрая не стигне отново до нея. За много близки мишени (7-15 метра) траекторията остава под оптичната линия през целия си полет и се срещат само при целта.

Това означава, че пушката може да е "нулирана" само на две дистанции едновременно, така че за мишени на различни разстояния имате избор между:

• Да се прицелите на друго място, давайки корекция за пропадането на чашката, или
• Да промените настройката на оптиката

Този метод включва практикуването на известни за нас дистанции и установяването колко да се компенсира над или под целта. Колко да компенсираме можем да разберем по съотношението дистанция/мишена (да речем половин или четвърт диаметър на убойната зона) или посредством разграфяването на скалата на оптиката. Вторият метод е по-препоръчителен, защото размера на убойните зони не е само 15, 25 и 40мм и не е много лесно на далечна мишена да определите размера на убойната зона, но сащо така използването на разграфяванията на скалата е по-лесно и ефективно.

Някои стрелци са отишли и по-далеч и са добавили допълнителни отметки по скалата, които отговарят на съответните дистанции. Това дава по-повтаряем успех при компенсация.

Предимства:

• Може да се използва със всякаква оптика
• Бърза употреба

Недостатъци:

• Не е толкова точна, колкото корекцията посредством тумблера
• Претрупаните скали могат да бъдат объркващи

Този метод включва практикуването на известни дистанции и установяването колко да се коригира на различните дистанции. Въпреки че този метод може да се използва с всяка оптика, той изисква оптиката да е с по-голям и разграфен тумблер.

Стрелците могат да изберат един от следните варианти:

• Да използват оригиналните разграфявания на тумблера (които по принцип са в МОА), отчитайки отбелязванията си за всяка дистанция
• Да броят кликовете между всяка дистанция (вероятно най-безполезната) или
• Да променят маркировката на тумблера, за съответната дистанция.

Предимства:

• Точност
• Повтаряемост

Недостатъци:

• Необходима е по-скъпа оптика
• Не се изключва износване на тублера

Когато ФТ се заражда, определянето на дистанцията е ствавало "на око" - окомер. Пенеже имаме две очи в предната част на главата, мозъкът ни ще определи дистанцията посредством триангулация. Нужна е много практика, за да можем да се научим правилно да определяме дистанциите по този начин. Много стрелци докато се разхождат и си подсвиркват навън си избират обекти, предполагат дистанцията и мерят разстоянията до тях, за да добият опит. Ловците все още използват този начин, но там дистанциите обикновенно са по-близки, отколкото тези, които се срещат на едно ФТ трасе. Един от най-добрите начини за постигане на добри резултати с този метод е, да се научим да разпознаваме близка дистанция, примерно 10 метра. След това използвайте кратни на разпознаваемата дистанция, за да измерите примерно дистанцията между вас и мишената. Предимства: Много бързо Може да се използва с всякакви мерни прибори Не изисква допълнително оборудване Недостатъци: Не е много точен и става все по-неточно с нарастване на дистанцията. Субективно - резултатите може да са повлияни от вашето моментно състояние Лесно е да се заблудите от тъмни области, стрелба в гориста местност, на открито и т.н. Трудно е да се научите да го правите точно

Корекциите на паралакса са обяснени в раздела за оборудване. Най-често срещаната разновидност е на самия обектив или със странично колело. Първоначално е предназначен за отстраняване на грешки, дължащи се на движение на скалата спрямо образа в окуляра, като идеята е да се определи дистанцията преди изстрел. Във ФТ обаче, паралакса може да се използва в обратен ред. Поради относително близките разстояния, образа в оптиката би изглеждал извън фокус, ако паралаксът не е правилно настроен. Това означава, че стрелецът гледа през оптиката и върти паралаксното колело, докато и образа и скалата се избистрят едновременно. Тогава, разстоянието може да бъде определено по показанията на паралаксното колело.

Повечето стрелци не разчитат на заводското разграфяване на колелото. Те рядко са достатъчно точни за ФТ и разстоянието между отделните деления е голямо. Отгоре на тях се поставя лепенка. След това се маркират дистанциите за по-нататъшна употреба.

Определянето на дистанцията посредством паралакса е по-трудно на по-далечни дистанции. Определяне на дистанция 25 метра е по-лесно, отколкото на дистанция 50 метра. Също така спада на чашката на по-далечните дистанции е по-значителен. Това означава, че колкото дистанцията е по-трудна за определяне, толкова там е по-чувствителен спада на чашката.

Въпреки това, ФТ стрелците са забелязали, че колкото е по-голямо увеличението на оптиката и/или диаметъра на предната леща, толкова по-чувствителен става паралакса и е по-лесно да се прецени, дали оптиката в момента е на фокус. Това е довело до по-голями и по-голями увеличения при оптиките в опит да се даде по-прецизно измерване на далечните дистации. Увеличения от порядъка на 50Х и 60Х не са рядкост при ФТ - тези увеличения рядко се използват при самия изстрел, защото движенията на пушката са по-ясно видими, но се използват за определяне на разстоянията и нанасяне на определените корекции при стрелба. Това вече не е точно така, що се отнася до позиции "седнал" и "от коляно", скалата не се клати прекалено много и спокойно може да се стреля на 50Х или дори повече с най-новите оптики. При позиция "прав", си струва да се намали увеличението на 25Х, за да може да се открие по-лесно мишената. Също така, стрелбата на голямо увеличение има още едно предимство: ако търсите мишената с малко увеличение и по този начин с с широко зрително поле, можете да излезнете от ЕПП за разлика от други, които никога не намаляват увеличението и се прицелват с цялото тяло.

Предимства:

• Точност
• Не е толкова субективно като други методи
• Работи добре в различни условия

Недостатъци:

• Изисква оптика с високо увеличение и висококачествени лещи. Те обикновено са скъпи.
• По-бавно за употреба

Този метод за определяне на дистанцията се базира на факта, че видимия размер на обичайната убойна зона (обикновено 40мм) ще е различен на различни дистанции. Когато мишената се гледа през оптиката, стрелящият сравнява видимия размер на 40мм УЗ с отметките по скалата, за да се добие представа за размера й. Ако предварително си направите табличка за размерите при известни дистанции, тогава ще можете да определяте и неизвестните разстояния по нея. 40 mm са много малко, така че този метод не е много точен. Но съществуват и известни размери на мишени, например основата на мишена Гамо е с ширина 18 см и така е по-лесно да се измери посредством скалата на оптиката. Тъй като можем да използвам паралакса за определяне на дистанцията, този метод се използва по-скоро в ХФТ. В някои оптики с променливо увеличение, дебелината на кръста остава непроменена независимо от увеличението. Това означава, че увеличението може да се променя, за да може мишената да се "помества" в скалата на оптиката. По този начин, боравейки с увеличението на оптиката, може да се определя разстоянието до мишената на неизвестни дистанции. Някои оптики имат допълнителна скала, наречена stadia line. Тези оптики имат вече нанесени отметки на увеличението за най-различен дивеч. Предимства: Не е толкова субективно като "окомер"-а, така че е по-точно Работи добре в различни условия По-бърз за използване от паралакса (зависи от метода) Може да се използва с по-евтини оптики Недостатъци: Различните по големина мишени изискавт различни настройки Не е толкова точен, колкото метода с паралакса

Точността при определяне на дистанцията е пряко свързана с точната оценка на данните за вятъра. Да предположим, че трябва да стреляме по УЗ 40мм на вятър ориентиран дясно-ляво, дистанцията е определена правилно и са нанесени съответните корекции. В този случай грешката в определянето на компенсациите за вятър може да се побере в цялата ширина на УЗ, защото попадението ще е в най-широката част на УЗ. Ако обаче определената вече дистанция е невярна и изстрелът попадне високо, има много по-малко място за хоризонтална грешка и силата на вятъра трябва да е определена много по-точно, за да си осигурим попадение. Поради много субективния характер на определяне на компенсациите за вятър, винаги точното определяне на дистанцията ще има по-голямо значение. За това е най-важно правилното определяне на дистанцията, доколкото е възможно, за да се намали ефекта от неточностите при определянето на вятъра.

Доколкото Фт се стреля навън, вятъра ще е винаги съществуващ фактор. Поради малкото тегло и относително ниската скорост на чашката, дори най-лекият вятър ще ги измества от траекторията им. Това означава, че ФТ стрелецът трябва да е постоянно наясно с това, че вятърът може да го постави в различни обстоятелства.

За разлика от други дисциплини, тук няма флагчета поставени по трасето. Това означава, че ФТ стрелецът трябва да използва естествени индикатори, за да добие представа какво се случва. Въпреки че списъкът от такива е привидно безкраен и варира от изстрел до изстрел, няколко се срещат често на мероприятията по ФТ:

• Прах
• Пушек
• Трева
• Листа и клонки
• Дъжд

• Усещането на вятъра върху кожата или дрехите
• Звука на вятъра
• И най-важното: въжетнцето за зареждане на мишената.

Много стрелци също така използват ветропоказатели (на английски "windicator"), т.е. част от лек конец или вълнена прежда прикрепени към пушката. Той се вижда добре докато се прицелвате и е с постоянни характеристики, където и да отидете да стреляте. Неговият недостатък обаче е, чедава информация само около стрелеца и това може да бъде подвеждащо понякога. По-добре е да се обследва вятъра по цялото разстояние до мишената, като се използва въжето за презареждане на мишената и индикациите наоколо (треви, клони, прах и т.н.). Ветропоказателят на пушката е по-скоро за показване на резките промени на вятъра по време на изстрела.

Всички "ветропоказатели" по-горе имат едно общо нещо. Те имат "памет" т.е., когато видите ефекта върху тях, това означава, че вятърът вече е преминал покрай тази точка. За предпочитане е при разчитане на условията, ветропоказателя да е някъде пред вас в посока на изстрела.

Недостатъкът на ветропоказателите, които са прикрепени към пушката е, че не са по траекторията на чашката и както вече бе написано, имат "памет". Въпреки това, те са с постоянни характеристики (освен ако не се намокрят) и са по-обективни от усещането за вятър на тялото. Ако времето е топло или студено, усещането за силата на вятъра е различно, така че ефектът му трябва да бъде разучен в зоната за прострелка, ако е възможно преди началото на състезанието. Често зоната за прострелка не е в същата посока като тази на същинското трасе, така че другите посоки трябва да бъдат преценявани на място за всяка мишена.

Единственият реален във времето индикатор е миражът. Той може да се срещне на открити пространства в горещи дни, когато земята се нагрява и затопления въздух се издига създавайки този ефект. Той е отличен индикатор за вятър, тъй като реагира бързо на промените. Неговите недостатъци са, че не се наблюдава често в гориста или пресечена местност и практически изчезва при ветрове със скорост над 30 км/ч. Това води и до заблуда, а именно, струва ни се, че мишената е по-високо от действителното и резултатаът е високото попадение в мишената. Въпреки това, на открито може да е единствения "жокер" в коридора за стралба. Миражът се вижда най-добре през оптиката, и ако въртите паралаксното колело бавно, ще можете да го наблюдавате на различните дистанции..

Поради факта, че чашката се върти в полет, вятърът няма да отклони чашката само на дясно или на ляво. Налице е и вертикално изместване на попадението, каето зависи от скоростта на чашката и силата на вятъра.

Много елитни ФТ стрелци са на различно мнение относно това, колко се влияе чашката. Единствения начин да бъдете сигурни, е да стреляте по хартиени мишени от стабилна позиция в различни условия и така да прецените колко всъщност се влияе конкретната чашка.

По-близкия вятър ще влияе по-силно, отколкото вятъра, който е по-далеч. Това е така, защото след самото напускане на цевта, отклонението което получава чашката се мултиплицира с изминатото разстояние.

Стрелбата във вятър е по-скоро изкуство, отколкото наука. Това се дължи на по-голямото разнообразие от фактори, които влияят на чашката, след като напусне цевта и съчетано с много субективни фактори, които използваме, за да разберем какво се случва.

Няма заместител на рутината, когато става въпрос за справяне с вятъра и най-добрия начин да се добие такава, е да се стреля във ветровито време по хартиени мишени на различни дистанции между 7 и 50 метра. Очевидно е, че колкото е по-далечна дистанцията, толкова по-голямо е влиянието над чашката. Много стрелци съсредоточават усилията си на по-далечните дистанции. Все пак не пренебрегвайте изцяло близките, тъй като те понякога са с умалена УЗ.

Първи етап
Наредете мишени на известни разстояния и умишлено стреляйте, когато вятъра е най-силен и най-слаб, за да видите хоризонталното отклонение в тези условия и дистанции.

Втори етап
Докато сте още на хартиените мишени, опитайте да "вкарате" попадението в центъра на мишената, т.е. направете компенсация при прицелването според условията към момента.

Трети етап
Сега опитайте наученото върху ФТ мишена. Сравнете вашата компенсация с големината на УЗ.

Компенсацията при вятър се прави много по-лесно, ако скалата на оптиката ви е разграфена с точки или линии. Стандартната дуплекс скала има няколко отправни точки, които могат да бъдат използвани, за да добиете представа за необходимата странична корекция. Въпреки това, вече са на разположение оптики с повече точки и линии, които предоставят повече отправни точки в скалата си. Всъщност са разработени и поръчкови скали с точки, които отговарят на ширината на УЗ при опредеделени разстояния.

Всички тези скали могат да бъдат полезни, но те са толкова добри, колкото са вашите способности за правилно определяне на вятъра и вярното прилагане на компенсациите със съответните чашки и пушка.

След като веднъж сте взели решение за ветровата компенсация, която ще направите, променяйте я само тогава, когато вятъра се промени чувствително. Преценете внимателно каква компенсация ще направите преди изстрела, примерно две убойни зони или пък пет деления на скалата. Но по време на изстрела не мислете повече за това, а просто се опитайте да се прицелите на това място. Ако не сте преценили правилно вятъра, но изстрелът е изработен перфектно, има голям шанс попадението да е вътре в УЗ. Но ако не сте сигурни в собственото си решение, неувереността и промяната на прицелната точка, това почти винаги води до лош изстрел. Разбира се друг въпрос е, ако вятърът се засили. Когато усетите това можете да добавите още малко компенсация към вече преценената такава. Въпросът е, че трябва винаги да имаме ясна идея къде ще се целим.

Много от стрелящите с малокалибрени и по-голямата част стрелящи с централно възпламеняване оръжия, първо преценяват вятъра и тогава нанасят корекциите на оптиката, за да компенсират според условията. Въпреки че това работи добре при огнестрелното, не е препоръчително при ФТ. Разнообразието от височина, разстояние, ъгъл и посока на трасето означават, че корекциите по оптиката ще доведат до объркване и в резултат до грешки. Също така, във ФТ оптики се използват почти без изключение и много от тях имат мил-дот или други скали. Това дава възможност компенсацията за вятър да се прилага с по-голяма точност, отколкото с открити мерни прибори използвани в други дисциплини.

Стрелбата в основата си е мисловен спорт. Въпреки, че е необходимо техническо оборудване на ниво, повечето пушки и оптики са над необходимото такова и оттук насетне успехът се дължи основно на знания, опит и моментното състояние, в което се намирате. И късмет разбира се: въпреки това, колкото повече тренирате, толкова повече късметът ще е на ваша страна ... ':-) Добрият изстрел е в главата! Разбира се оборудването трябва да бъде добре настроено и качествено, но повечето стрелци го имат и все пак само един побеждава в състезанието. Защо? Някой може да каже, че се дължи на умения, но след това, същите хора със същото оборудване постигат напълно различни резултати в рамките на една или две седмици. Защо? Неко погледнем по-отблизо.

Много хора имат грешна представа какво означава концентрация. В стрелбата, "концентрция" не е да се концентрираш върху нещо с изострено внимание и най-вече, тя не е отчаян опит да стреляш по-добре. Добрата стрелба е вече показател за концентрация.

Вместо това, трябва да търсим истинското значение на думата концентрация в бойните изкуства от Изтока: усилията за постигане на съвършенство и сливането на стрелбата със стрелеца в едно, и преди всичко изпълнението на най-добрия изстрел. Най-прекрасния момент в стрелбата е, че дори начинаещият може да изпита какво е перфектния изстрел. Начинаещият в скока на височина далеч не е в състояние да скочи толкова високо, колкото световния шампион, но новакът стрелец може да стреля толкова добре, колкото експерт. Разликата е в успеваемостта, което ще рече, че начинаещия успява понякога на тренировка, докато експертът прави това 49 пъти на голямо състезание ...

Една от характеристиките на ФТ е огромното му разнообразие. Ние стреляме по всяка мишена само един път, няма две еднакви мишени, всеки изстрел означава различно разстояние, УЗ, осветеност и вятър. Височината на всяка мишена, наклона на терена и дори мястото на самия коридор за стрелба не винаги е равно. Температурни разлики могат да доведат до промяна в скоростта на проектила, както и в промяна на попаденията. Колеги стрелци си говорят, шегуват се, можете да се оплачете от някоя мишена, и понякога дори може да се спре състезанието за няколко минути.За разлика от някои стилове стрелба в ISSF, вие не изпълнявате същите съвършено изтренирани движения 60 пъти подред, но по същество същият изстрел, който винаги става по малко по-ръзличен начин. Поради разнообразието, ФТ е по-интересен разбира се, но изисква по различно психилогическо състояние.

Не е достатъчно само веднъж да сте "концентрирани" по време на цялото състезание. Всеки е правил перфектния изстрел, но тумблера за вертикална корекция е бил превъртян в едната или другата посока и въпреки силния вятър, компенсацията е направена идеално, а изстрелът попада на 6 часа в ръба на убойната зона. Това са обичайните грешки, когато стрелящият е много концентриран върху някои аспекти от стрелбата, но пренебрегва други. Във ФТ най-добрият подход е, когато стрелецът е в постоянна готовност да превключи мозъка си в режим Алфа или Бета.

• Режим Бета: рационално и логическо мислене с лявата част на мозъка.
  Откриване на мишени, измерване на разстояния, настройки на оптиката, преценяване на вятъра и компенсацията, зареждане на пушката. Трабва да се внимава много с всеки детайл, като се имат предвид всички потенциално объркващи фактори по-горе и правилното им прилагане. Преценяването, вземането на решения, вземане под внимание на корекции и компенсации, обръщане на внимание на всеки малък детайл. Въпросът е да се подготви "професионално" изстрела, но веднага след това да превключим състоянието, правейки изводи, анализирайки възможните грешки или самия успешен изстрел.
   
• Режим Алфа: инстиктивен, интуитивната дясна част на мозъка.
  Не е необходимо повече да размишлявате и идва време за самия изстрел: измерване на дистанцията и нанасяне на корекцията, прицелване, изстрел, проследяване на изстрела. Всичко минава по инерция и стрелецът не просто стреля, а го преживява. Единствения външен фактор, който обмисляме е вятъра. Според неговите промени, променяме компенсациите от предишната фаза, но това пак става инстиктивно. Въпросът е да забравим за всичко друго около нас, концетрирайки се върху изстрела и как да го изпълним перфектно.

За разлика от спортове като фехтовка, шах или игри с топка, в стрелбата противници не са други хора. Колкото и странно да звучи, в крайна сметка искаме да победим другите, но не се борим с тях по време на състезанието. Как бихме могли да постигнем това? Във ФТ, никой не може да се намеси в регулировките на чуждата пушка или "случайно" да се препъне от другите пушки, да "побутне" някой докато той стреля и със сигурност няма да кажете на някой, че е спечелил джакпота, за да го разконцентрираме - но как можем да ги победим? Има само един начин: Да стреляте по-добре от тях!

Противниците са вашите цели. Те са тези, които трябва да победите, и които трабва да бъдат преодолени. Въпреки че, ако предпочитате да мислите за това, дори и това не е съвсем вярно. Всяка мишена може да бъде свалена. Това, което световният шампион е пропуснал, други 80-90 участника са поразили. Така че корените на проблема тряба да се търсят някъде другаде.

Реалният противник на стрелеца е самия той. Неговите собствени грешки, страхове, лоши навици - всичко може да е пречка за добрите изстрели. Ако можете да ги победите, ще победите и мишените, следователно и конкурентите ви.

Напълно погрешно е да бъдете мотивирани заради слава, трофеи и място на почетната стълбичка... Тези, които мечтаят за тях, вървят по грешния път. Единствения път до успеха са перфектните изстрели. Това е, което трябва да си представяте, мечтаете и поставите за цел.

• Грешен начин за мотивация: снимките от нечия побета.
  Ръкопляскания, възгласи, одобрителни погледи, поздравяващи ви наредени на дълга опашка, гримасите на загубилите, химни, дъжд от цветя, аплодисменти от момичета пред съблекалнята, лъскави медали, купи и дипломи, трофеи, вестникарски статии, поздравления по форуми.
  Тези, които мислят за това преди състезанието, обикновено развалят резултатите си, защото се вглъбяват в неща, за които не би трябвало. Това няма да помогне на всеки да спечели , но ще отклони вниманието им от истинската им цел.

 

• Правилна мотивация: представата за перфектния изстрел.
  Отсичането на дистанцията при мерене с паралакса, усещането за движението на вятъра, седейки по най-удобния начин и в правилната ЕПП, прицелването в мишената, усещането на спусъка с показалеца, когато произведем изстрела "извненадващо", и още проследяващия изстрел. Всичко е радост изабавление - и накрая за награда получавате онова силно дрънчане от мишената.
  За всичите си струва да мечтаете, защото мозъкът обмисля всичко и ще бъде по-лесно да ги запомните по време на състезанието.

 

Всеки реагира различно на тръпката и стресовата ситуация от състезанието. Тези, които са "оперирани" изцяло от вълнение или емоция, не можем да ги считаме за хора, и затова те не могат да участват в състезания по стрелба. Вълнението е естествено чувство, но има значение, как човек може да се справи с него, както и това, дали се отразява на неговите резултати. Има три различни начина да се справяме с емоциите си по време на състезанието:

• Някаи стават жертва на тях
  С най-малък късмет е този тип хора, които са превъзбудени, и въпреки че стрелят чудесно на тренировка и постигат удивително добри резултати, някак си не успяват да ги повторят на състезание. Те са прибързани, притесняват се повече, грешат корекциите на тумблера, забравят ги или просто не ги правят правилно и чак тогава са способни да стрелят под "упойката от безнадеждния случай", както обичайно го правят на тренировка. Буквално са блокирали от вълнение и това е лошо за тях, така че първо трябва да свикнат с тях и да се научат да ги контролират. Честото участие в състезания и в ситуация на конкуренция може да помогне. Един бас на каса бира и вие ще сте на надстрелване, с хронометри и пред много публика...
   
• Други ги побеждават
  Опитния състезател е също толкова нервен, но това не се отразява на резултатите му. Той е в състояние да запази своите емоции под контрол, така че да не рефлектират върху резултата му. Всякакви малки парчета опит, могат да бъдат сглобени така, че състезанието се превръща в едно обикновено място и не усещате по-голямата трудност, отколкото при тренировка. Така ще бъдете в състояние да сте в истинската си форма. Това много ще допринасе за повдигане на самочувствието и самоувереността ви, ако постигате същото на състезания, както на тренировки. Такъв стрелец може да бъде много успешен, но не е лесна задача, защото неговия вътрешен мир е много зависим от външни фактори и всичко може да го изкара извън контрол, както и много случки, като тези случващи се на състезания по ФТ.
   
• Някои ги използват
  Използването на емоции е друг прийом, към който стрелецът може да се ориентира и отговарят по-добре на естеството на ФТ. Това се отдава повече на тези, които могат не само да победят, но и да извлекат ползите от състезанията. Вълненията не само парализират, но и насърчават стрелеца, а и в добрия смисъл на думата го смачкват, за да се "стегне". Тренировъчните сесии, състезанията без никакъв залог може и да не се вземат на сериозно, но колкото по-сериозно и важно е едно състезание, толкова повече би могъл да даде стрелецът от себе си в него. Да се състезаваш с подобен манталитет не е проблем, но проблемът е как да поддържаме мотивацията си.

Колко емоция е допустимо да вложим в стрелбата? Радостта от успешния изстрел и раздразнението от пропуските са част от процеса на обучение. За тези, които не правят разлика при стрелбите и техните резултати, няма да има стимул за подобряването им. Няма нужда де се спират емоциите, а трябва да засилите положителните и да намалите негативните такива. Така че, да, можем да се нервираме за пропусната мишена (но да научим нещо от това) и можем да се радваме на успеха (но да не ставаме много самоуверени). Изразяването на емоциите за кратко, но бурно, могат да се тълкуват като самоуверена терапия, която като непосредствена награда или наказание - помага да се отхвърлят лошите техники и да се засилят добрите такива.

Отрицателни и деструктивни емоционални реакции:

• Ужас, страх от възможна грешка
• Апатия, отчаяние, отказвайки се заради пропуските
• Копнеж за точни попадения
• Свръх самоувереност след успешен изстрел

Положителни и полезни емоционални реакции:

• "Сигнал за тревога" при пропуски близки до УЗ
• Бързо и напълно изпускане на парата
• Желание за перфектна стрелба
• Радост при попадение

Да направите грешка не е добре. Но ако вече се е случило, трябва да можете не само да се справите, но и да се възползвате от нея до толкова, до колкото е възможно. Въз основа на проследяването на изстрела и отпечатъка, който прави чашката при попадението си, обикновено можете да кажете каква е била причината за грешката и да научите нещо от нея. Ако вятърът отнесе чашката, най-малкото което виждате е, дали сте го подценили или надценили и така можете да спрете да мислите: изстерлът ви все пак беше прецизен. Ако изстрелът е бил лош, то поне имате добра информация за силата на вятъра. Това е потвърждение за това, което сте изпълнили добре, въпреки пропуска и необходимите промени, които трябва да направите и най-важно от всичко е: приемете го като предупреждение!

Понякога пропуска е отрезвяващ шамар, след който притрепервате и си казвате "Достатъчно несериозност! Не мога да си позволя още една такава!". В други моменти помага да намалите напрежението: след 30 безупречни изстрела съществува тенденция да се мисли за протокол само с "Х"-ове, вместо за следващия изстрел или мислите за Първото място и други неща свързани с погрешната мотивация. След като направите първия пропуск, вече нямате нужда да мислите за протокол само с "Х"-ове, защото със сигурност няма да го постигнете. И това е само един-единствен пропуск, а не края на света! 49 точки са достатъчно добър резултат, за да спечелите. Все пак, ако се откажете по средата на състезанието, може да се окажете изправени пред факта, че с три пропуска щяхте да сте на първо място и само заради онези пет пропуска дължащи се на онова "вече няма смисъл", може да се окажете на двадесето място. Трудно е да продължите ентусиазирано, когато усетите, че сте "изпуснали влака", но го приемете като възможност да възпитавате самодисциплината у себе си. След това е възможно, в края на краищата да бъдете сред трите призови места - само защото не сте се отказали.

И дори да не сте спечелили, това не е голям проблем. Ако стреляте по възможно най-добрия начин използвайки вашите най-добри познания и не допускате същите грешки повторно, тогава си е заслужавала стрелбата през този ден. Научили сте, развили сте и следващия път ще знаете дори по-добре кое е желателно и кое да се избягва. И винаги има следващ път.

Имам въпрос, който през последните 10 години съм задавал на много от най-добрите стрелци, с които се запознах по време на моите участия в международни състезания. Винаги формулирах въпроса си по един и същ начин: "Каква е тайната на успеха ви и какво бихте посъветвали всеки, който иска да стреля толкова добре, колкото вие?" Отговорите на този въпрос са били винаги много сходни:

• "Надявам се, че няма да те разочаровам, но голямата-голяма тайна по моето скромно мнение, не съществува. Много малки частици правят голямото цяло."
   
• "Започнах на 16 години с пружинка. Помага и много от успешните стрелци стрелят с тях от 80-те. Много трудното състезание е най-добрия начин за осъвършенстване, но това е нещо, което не може лесно да се организира!"
   
• "Можеш да свалиш всички мишени - имената или резултатите на другите не променят това. Отне ми 10 години, за да осъзная, че трябва да свалям мишените вместо да побеждавам другите състезатели. През последните няколко години аз наистина повярвах, че мога да се съревновавам с топ стрелците, и откакто го направих, аз наистина се съревновавам с тях."
   
• "Моите съвети, за да стреляте по-добре - стреляйте във вятър, не на тихо. Вятърът и стрелбата във вятър са най-важни."
   
• "Каква е тайната при стрелбата във вятър? Само предполагаме. Стрелям повече от 20 години, правил съм много предположения и съм виждал много резултати, така че вече мога да "предполагам" малко по-добре."
   
• "Не е тайна. Просто трябва да работите усилено и да стреляте при всякакви условия. Когато другите се крият в клубната къщичка при лоши метеорологични условия ти трябва да си навън и да тренираш. Колкото повече тренираш, толкова е по-лесно да стреляш и да бъдеш състредоточен, като не разрешаваш нищо да ти отвлича вниманието."
   
• "Тайната? Няма такава. Стрелям от 20 години, това наистина помага. Трябва да имаш много добра техника и правилното оборудване, плюс ентусиазъм. Просто продължавай да тренираш, но най-важното е да се наслаждаваш на стрелбата си. Ако не го направиш, няма да стреляш добре. Също така не тренирай прекалено много. Ако участваш на повече състезания, това ще ти се отрази по-добре."